|
Самобитна и неповторима е ковачевската архитектура. Тя не може да
се опише с думи, а трябва непременно да се види. На базата на довъзрожденското
жилище, през втората половина на XVIIIв. се издигат дву- и три-етажни
къщи с еркерни наддавания на втория и третия етаж и тесни калдаръмени
улички.
Установява се функционално диференциране на помещенията в ковачевската
къща, при което приземния етаж, заедно с няколко полунива приема помещенията
за животните и други селскостопански и складови функции, а жилището
заема горните един или два етажа. В ковачевското жилище се развиват
две различни по функция и начин на оформяне групи помещения: група на
отворените части на сградата - "ПОТОН" /чардак/, задължително ориентирани
на юг или на запад, осигурявящи визуално-пространствена връзка с околната
среда и група на затворените помещения - стаи с огнище, килери, помещения
с пещ и др.
Утвърждаването на този определен тип къща с нейните строително-технически,
функционални, обемно-пространствени и художествени особености е свидетелство
за развитието на строително-архитектурната школа в Югозападните Родопи
с център с.Ковачевица, чиято архитектура е едно от най-високите постижения
на българския строителен гений през Възраждането, съградил каменната
приказка КОВАЧЕВИЦА.
Тази архитектурна приказка съчетана с прекрасната природа- заоблените,
меки възвишения на Родопите и в същото време грандиозни скални масиви,
дъхавите борови и букови гори, мекия планински климат и особената атмосфера
и дух, които носи селото и неговите жители, сътворяват една особена
магия. За тези, които са я усетили не остава избор - те винаги се връщат
или остават завинаги тук, за да не забравят никога преживяното, за да
се почувтват част от историята, настоящето и бъдещето на МАГИЯТА "КОВАЧЕВИЦА". |