МАГИЯТА “КОВАЧЕВИЦА”

Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина (Кървава река), заобиколено с венец от високи рътове в югозападния дял на Родопите – Дъбраш.

Възникването на село Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията извършвани през 1623-1625г. и по-късно през 1656г., когато българите не желаещи да приемат исляма напускат домовете, изоставят имотите си и близките си и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекия климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на бежанците.

Първоначално възникват отделни махали образувани на родова основа, съставени от бежанци дошли от околните села,както и от по-далечни места, като принудително изселените от Търново заселили се в т.н.”Търновска махала”, а един век по-късно (18 в.) - от Западна Македония идва нова миграционна вълна и образува т.н. “Арнаутска махала”. Махалите в землището се групират в близост до извора (сега наричан “Циганчица”), където живеел ковача Марко - преселник от близкото село Рибново.

За името на с.Ковачевица съществува следното предание: След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица.

С нарастването на селището, за обслужването на населението се появяват и развиват различни занаяти. Придошлите от околните села се занимавали изключително със земеделие и скотовъдство. За разлика от тях, дошлите от Западна Македония се занимавали със строителство (дюлгерство). С течение на годините в духовния живот се оформят общи традиции и обичаи.

През цялото време на турското робство в с.Ковачевица не е имало турска администрация, което благоприятства за превръщането на селото в един от центровете на македонското национално-освободително движение. По географското си разположение селото се намира на границата между Княжество България и Турция в продължение на 34 години – от освобождението на България до освобождението на Пиринска Македония през 1912 година. През селото е минавал един от важните канали за снабдяване с оръжие на Неврокопско, Драмско и Серско. Цялото население е било посветено на тази голяма патриотична задача и е помагало с каквото може.

Ковачевица е посрещала и изпращала много комити. Имало е случаи, когато в една и съща къща на селото са намирали подслон едновременно представители на двете противоположни течения във ВМОРО, без едните да знаят за присъствието на другите. За да бъде това безопасно и за да се предпазят от турската власт, местните организационни ръководители решават да се прокопае подземен тунел, който да свързва горния с долния край на селото. По този подземен път се движели комитетските хора при нужда, без да се застрашава сигурността на селото и населението.
През 1912г. като авангард на навлизащата към Неврокоп българска армия настъпва опълченската дружина на Георги Мяхов от Батак. При формирането й се присъединяват 30 доброволци от Ковачевица, които по това време са били дюлгери в различни краища на България.

Ковачевица е освободена от турско робство на 17 октомври 1912 година.
Ковачевлии вземат участие и в Междусъюзническата и Първата световна война на различни фронтове, в които дават 28 жертви от всички известни родове - Гюзлеви, Хорозови, Жуглеви, Копралеви, Дрянкови, Жереви, Йорджеви, Цингови, Гагови, Бенчеви, Таушанови, Трепкови, Ланджеви, Шушаркови, Георгиеви, Треневи, Дичеви, Аврамови, Михалеви.

В годините на Възраждането Ковачевица е център на просветното и църковно дело в Неврокопско. Уникален архитектурен паметник е църквата “Свети Никола”, построена през 1847 г от прочутите ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. През 1900г. – 12 години преди освобождението на селото, населението издига до самата църква четириетажна камбанария. Двете разнокалибрени камбани са отлети на място от прочутите горноброжденски майстори от събраните безвъзмездно от населението звънци/чанове/, които майсторите претопили. В двора на Църквата, до самата камбанария е построено и през 1820г. се разкрива килийно училище, в което децата са обучавани от свещеници до 1854г. Първото светско училище в селото е открито през 1854г. в къщата на младия учител Никола Банев/Ковачевски.

Двуетажната сграда на новото училище е построена през 1888г.с дарение от учителя Йордже Димитров Джорджев, в памет на загиналите три от четирите му деца в пламъците на опожарената му от турци къща. Затова и до днес то носи името НАРОДНО УЧИЛИЩЕ “ЙОРДЖЕ ДИМИТРОВ”.

През петдесетте години на ХХ век Ковачевица е засегната от силни миграционни процеси. Масовото изселване главно към Велинград, Батак, Пазарджик и други краища на страната, довежда до изоставяне на много от прекрасните ковачевски къщи, които бавно започват да се рушат.

Изключително благоприятно за съхраняване на селото е откриването на Ковачевица от деятелите на българското кино. Няма друга село в което да са заснети толкова много филми - над 20, между които и “Мера според мера”, “Мъжки времена” и много други.

През 1977г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват. Това, както и популярността на селото, идваща от заснетите в него филми, довежда в селото хора, които закупуват и възстановяват изоставени къщи и така селото е спасено от разруха.