Самобитна и неповторима е ковачевската архитектура. Тя не може да се опише с думи, а трябва непременно да се види. На базата на довъзрожденското жилище, през втората половина на XVIIIв. се издигат дву- и три-етажни къщи с еркерни наддавания на втория и третия етаж и тесни калдаръмени улички.

Установява се функционално диференциране на помещенията в ковачевската къща, при което приземния етаж, заедно с няколко полунива приема помещенията за животните и други селскостопански и складови функции, а жилището заема горните един или два етажа. В ковачевското жилище се развиват две различни по функция и начин на оформяне групи помещения: група на отворените части на сградата - "ПОТОН" /чардак/, задължително ориентирани на юг или на запад, осигурявящи визуално-пространствена връзка с околната среда и група на затворените помещения - стаи с огнище, килери, помещения с пещ и др.

Утвърждаването на този определен тип къща с нейните строително-технически, функционални, обемно-пространствени и художествени особености е свидетелство за развитието на строително-архитектурната школа в Югозападните Родопи с център с.Ковачевица, чиято архитектура е едно от най-високите постижения на българския строителен гений през Възраждането, съградил каменната приказка КОВАЧЕВИЦА.

Тази архитектурна приказка съчетана с прекрасната природа- заоблените, меки възвишения на Родопите и в същото време грандиозни скални масиви, дъхавите борови и букови гори, мекия планински климат и особената атмосфера и дух, които носи селото и неговите жители, сътворяват една особена магия. За тези, които са я усетили не остава избор - те винаги се връщат или остават завинаги тук, за да не забравят никога преживяното, за да се почувтват част от историята, настоящето и бъдещето на МАГИЯТА "КОВАЧЕВИЦА".