![]() |
Ковачевица - връщане към историятаАвтор на изданието и художествен проект:
От тук можете да изтеглите оригиналният вариант на брошурата в .pdf формат - 2.31 MB. |
Приказка от камък и дърво“В простотата е най-тънкият вкус” |
|
Погледнат от исторически аспект, архитектурният облик на селото, преди идването на преселниците от Дебърско, Кичевско и Тетовско през 1791 г., е почти заличен. Толкова силна е новата професионална намеса на талантливите майстори-дюлгери в цялостната архитектурна структура, че усвоява постепенно почти всички архитектурни пространства за да остави на нашата съвременност един шедьовър на неповторимо стилно единство! |
|
За строителният талант и далновидност на тези хора говорят някои факти от миналото, които будят любопитство и удивление и днес по отношение на уникалното изграждане на битовите комуникации на селото: като модерната за своето време канализация, прокопана в скалистия уличен терен на два и половина метра дълбочина! |
|
Сгушените на много места една в друга стряхи на къщите, които хвърлят плътна сянка върху калдаръмените улички и носят приятен уют през летните горещини, са и добър заслон срещу снежно навяване през по-тежки зими. Живописно криволичещи, тези тесни, без тротоар, селски улички са едно от най-привлекателните места за кратка почивка, особено до някоя от 12-те чешми, които пълнят с живот и поезия старинната архитектура. Мощните, стъпили направо върху уличната настилка зидове на къщите не притесняват погледа, техните форми са смекчени, острите ръбове са скосени от грижливата ръка на строителя, за да бъде удобно и безопасно движението на хора, каруци и добитък. |
|
По цялото протежение на къщите, на два или три етажа, един над друг, потоните са от дърво. Видимата носеща конструкция на покривите, направена от 10-15 метрови талпи, която впечатлява и найкрити чния поглед с майсторската си обработка, допълва новото усещане за топлота, породено от благородния цвят на дървото. |
|
Не е трудно да си представим разбирателството между хората и участието на цялото работоспособно население при издигането на всяка нова къща. Това е основната причина за постигнатия синхрон между плетеницата от сложни “П”-образни или “Г”-образни редове и групи от къщи, които обуславят компактното килимообразно застрояване на селото. Отново и отново главна причина за наситеното и изключително функционално застрояване е недостигът от терен. Оскъден и стръмен, той е наложил диференцирането на жилищната среда в с. Ковачевица на три зони: зона на жилищно ядро, пояс от селскостопански сгради (плевни, хамбари и др.) около него и зона на обработваеми селскостопански площи. Тази структура на селото се е запазила за дълго, защото е била най-естественото и сполучливо решение за пълноценно съществуване на населението. |
|
През ХIХ век структурата на родовите къщи претърпяла сериозна промяна след обособяването на отделните семейства в самостоятелни стаи с огнища. Интериорът се обогатява със специализирани помещения, които бележат нарастващата битова култура на кова- чевското население. Най-разпространените интериорни пространства са: “потон” (коридор-салон) с прилежащата към него стълба, изцяло изработени от дърво, чрез който се осъществява връзка с всич- ки други помещения, “водник” (място за съхранение на вода за битови нужди), “кьошк”, тоалетна, самостоятелни стаи с огнища и пещ, понякога включена към потона. Най-интересен и от съвременна гледна точка интериорен елемент си остава потонът. Ориентиран винаги към най-доброто изложение, той определя и визуално-пространственото решение на главната фасада на къщата, като се вписва и много ярко в ансамбловия тип на “братските” къщи. Различните архитектурни схеми на разположението на потона: надлъжна, напречна, симетрична и централно-напречна, определят и различията във фасадите на ковачевската къща. Талантливите майстори не преставали да внасят разнообразие във всяка нова къща, като изнасяли допълнително едностранно, двустранно или тристранно чардаци с широки стряхи. Обогатявали и архитектурно-конструктивните елементи с интересни детайли по парапетите и дървените “стени-пердета” на стрехите. Пестеливото използване на т. н. “столарска” резба по тавани, врати, мансарди и възглавници на колоните видими отвън, е в пълен синхрон със строгия характер на интериора. |
|
Големите строителни постижения на ковачевските дюлгери безспорно се коренят в професионализма, предаван като фамилна традиция, но и в обичайно-правните норми, спазвани от всички, които регулирали взаимоотношенията в гилдията, по отношение на йерархията, организацията, разпределението на труда и печалбата. Постепенното навлизане на наемният труд под формата на “надничарство” в дюлгерските дружини, в края на ХIХ век, е предпоставка за нов статут и йерархия в строителния еснаф. Известно е, че в с. Ковачевица се избирал управителен съвет от най-изтъкнатите майстори, който представлява лицето на дюлгерското съсловие пред обществото. Откриват се дюкяни за специализирани инструменти, а конкуренцията подтиква майсторите да си създадат таен език “мещровски” или “мещрогански” от типа на социалните говори, близък до брациговския и напълно неразбираем за непосветените. Запазените повече от 300 мещрогански думи и изрази звучат приблизително така: “Мищопията е борана от гура и друна” - което значи “Къщата е направена от камък и дърво”, или “Вепи една дзифура за мещрата” - “Дай една цигара за майстора”. Тази оригиналност в поведението на майсторското съсловие е напълно разбираема и оправдана за своето време, независимо че сега звучи много екзотично. |
От бурния
строителен период на с. Ковачевица са останали много спомени, устно предавани
от поколение на поколение. За голямата чаршия “Врис” в центъра на селото и за
двадесетте дюкяна по нея, разположени от Шубалековата чешма до Ланджовица чешма,
кръстени на местни родове, за отворените от сутрин до вечер врати на ковачницата,
самарджийницата, железарницата, обущарницата, абаджийницата, сладкарницата, бакалницата,
може да се чуе по някоя дума и днес. Те още съществуват в спомените на малкото
останали местни жители. Някои от тях са тичали като деца по чаршията “Врис” и
са виждали неделния голям пазар, на който са прииждали селяни от съседните села
и търговци, за да предложат разннообразната си стока. През 50-те години на миналия
век, прокараният нов път за Беслетското горско стопанство слага край на пъстротата
и оживлението, защото минава точно през чаршията, разрушавайки всички търговски
сгради. Разрушена е и уникалната страноприемница (Бакаловата къща), която се е
намирала в самия център на чаршията. За щастие не всички обществени сгради са
пострадали. Будното население на с. Ковачевица е съхранило най-ценния паметник
на духовността си, сакралния дом на християнската си вяра - църквата “Св. Никола”.
Изградена в тежките години на турско робство с усилията на цялото население, тя
е била символ на надеждата за по-добър живот, упование и закрила от страданията.
Затова я посветили на св. Никола, закрилник на пътниците, гурбетчиите и бежанците,
каквото в своя корен било цялото население на селото. |
|
Огромен триредов иконостас, изцяло дървена конструкция с изключително красива царска двер с позлатена дърворезба посреща богомолците с респектиращото си великолепие. Сакралната мистика на храма се подсилва от подредените в три хоризонтални реда над седемдесет икони. |
Дванадесетте
царски икони от средата на ХIХ век са изработени от неизвестен иконописец, който
носи почерка на късните зографи от Тревненската живописна школа. Колоритът, композиционните
решения и живописната техника са несъмнено дело на добър майстор на четката, създал
уникални образци на късната възрожденска иконопис. Апостолският и празничен ред
от икони в иконостаса са дело на други неизвестни зографи. На северната и южна
стени в близост до иконостаса са поставени в дървени кивоти две изключително ценни
икони на “Св. Георги на кон” и “Св. Димитър на кон”, дело на “Рука Георгия Стергюв,
лето 1874” от Банската художествена школа. |
Църковният
комплекс е бил напълно завършен едва в 1900 г., когато събрали смелост, а също
и средства, ковачевлии издигат без официално разрешение и висока 12 метра камбанария
в църковния двор. В тази четириетажна кула те поставят две големи камбани, отляти
от горнобродински майстори като дарение от братя Алексови. Върху източната страна
на кулата бил монтиран и първият часовник, който отмервал времето с удар на часовниковото
чукче върху камбаните. Така камбанният звън с мелодичния си звук съпътствал ковачевлии
всеки час в трудните им делници и разливал богат надпев на двете камбани в празничните
дни. За съжаление часовникът не достигнал до наши дни. Сградите на църквата “Св.
Никола”, Килийното училище и Основно училище “Йордже Димитров”, свързани в уникален
архитектурен комплекс, както и много от старите селски къщи, притежават статут
на Архитектурен паметник на културата, в съответствие със Закона за паметниците
на културата и музеите. |