Ковачевица - връщане към историята

Автор на изданието и художествен проект:
проф. Михаил Енев

• Ковачевица - Връщане към историята
  
  
• Приказка от камък и дърво
  
  
• Ковачевският архитектурен феномен и природните забележителности в резервата

От тук можете да изтеглите оригиналният вариант на брошурата в .pdf формат - 2.31 MB.

Приказка от камък и дърво

“В простотата е най-тънкият вкус”
Огюст Роден

Тази житейска сентенция на великия френски скулптор Огюст Роден най-точно приляга на архитектурния изказ на самородния строителен гений на скромните ковачевски дюлгери. Простотата, изведена до съвършенство, в архитектурния ансамбъл като цяло и в неговите великолепни детайли е най-голямото достойнство на неподражаемия стил на Ковачевската строително архитектурна школа. Трудно може да бъде открит другаде толкова безпогрешен архитектурен синтез между природната среда и сътвореното от човешката ръка строително чудо. Днес можем само да бъдем благодарни за съществуването на тази приказка от камък и дърво, в която е вградено цялото великолепие на народната душевност, трудолюбие и талант на възрожденска Ковачевица.

Погледнат от исторически аспект, архитектурният облик на селото, преди идването на преселниците от Дебърско, Кичевско и Тетовско през 1791 г., е почти заличен. Толкова силна е новата професионална намеса на талантливите майстори-дюлгери в цялостната архитектурна структура, че усвоява постепенно почти всички архитектурни пространства за да остави на нашата съвременност един шедьовър на неповторимо стилно единство!

Дебърските строители, които след няколко поколения се превръщат в ковачевски, са били ценители на природната красота и затова не само не са я накърнили, но напротив, остроумно са вградили сътвореното от своите ръце в органично цяло с нея. Днес не можем да не се възхитим на подхода и начина на ситуирането и изграждането на къщите, застрояването на помощните стопански сгради, търговски, обществени и др. и връзките между тях, уникалните каменни артерии - уличките, съобразени с природната даденост: оскъден, стръмен и скалист терен.

За строителният талант и далновидност на тези хора говорят някои факти от миналото, които будят любопитство и удивление и днес по отношение на уникалното изграждане на битовите комуникации на селото: като модерната за своето време канализация, прокопана в скалистия уличен терен на два и половина метра дълбочина!

За строителен образец могат да се считат и уникалните улични настилки с денивелация за оттичане на дъждовни води, с предвидените и вградени напречни прагове от каменни плочи, които предотвратявали хлъзгането по изключително стръмния терен през зимата.

Сгушените на много места една в друга стряхи на къщите, които хвърлят плътна сянка върху калдаръмените улички и носят приятен уют през летните горещини, са и добър заслон срещу снежно навяване през по-тежки зими. Живописно криволичещи, тези тесни, без тротоар, селски улички са едно от най-привлекателните места за кратка почивка, особено до някоя от 12-те чешми, които пълнят с живот и поезия старинната архитектура. Мощните, стъпили направо върху уличната настилка зидове на къщите не притесняват погледа, техните форми са смекчени, острите ръбове са скосени от грижливата ръка на строителя, за да бъде удобно и безопасно движението на хора, каруци и добитък.

Идеята за пестеливост на строителното пространство е довела до изключително рационални архитектурни решения, които респектират със своята логичност и завършеност. Всяка от ковачевските къщи сама за себе си е уникално архитектурно решение на общата зада ча: да се постигне максимално жилищно пространство с минимум средства. Затова общият белег на къщите е развитие на застроената площ по вертикалната ос, като най-тясно и ограничено е пространството в основата, а разгръщането става във височина. Дървеният материал, използван от майсторите в ниския регистър на къщите, само тук-там по външните стени като кошак (арматура), в масивните двукрили входни врати и няколкото малки сервизни прозорчета, създава общото впечатление за къщите като за каменни средновековни крепости. Там, където те изникват направо от скалистия ландшафт и се извисяват стремително нагоре със своите 3-4 етажни снаги, приличат на отбранителни кули, застанали на стража сред селото. Разбира се, това усещане е за кратко, докато погледът стигне високите етажи, където талантливият строител е проявил разточителство в употребата на дървен материал.

По цялото протежение на къщите, на два или три етажа, един над друг, потоните са от дърво. Видимата носеща конструкция на покривите, направена от 10-15 метрови талпи, която впечатлява и найкрити чния поглед с майсторската си обработка, допълва новото усещане за топлота, породено от благородния цвят на дървото.

Изобилието на дървен материал от най-високо качество в околността е давало няколко столетия свобода на майсторите да сътворят уникалния интериор на ковачевската къща. Дървените миндери, вградени мебели, полици, ракли, врати, резбовани тавани, стълбища между етажите, подове, колони и всичко, което е изисквал домашния бит и уют е преминало през ръцете и сърцата на самобитните майстори от Тетово, Костур и Дебър с пословична пестеливост и красота на изказа. Излишната натруфеност и еклектика, характерни за възрожденските къщи от други райони на страната, тук не съществуват. Не съществува нито една вещ, която няма функционално предназначение. Просто полезното е ставало красиво. Трудният живот и бит на хората за столетия е отразен в скромната, семпла вътрешна архитектура и дори във вида, броя и функционалността на жилищните помещения. Прочутите Ковачевски къщи, наречени “братски”, отразяват философията на задружен труд и равноправни взаимоотношения във фамилния и родов патриархален живот. В ансамбъла от две-три “братски” къщи не доминира нито една. Те така са ситуирани върху терена, че не си пречат, не се конкурират, не си ограбват пространството и светлината. Подобно взаимодействие на обеми в архитектурното цяло, постигнато в братските комплекси, няма аналог в историята на българската възрожденска архитектурна мисъл.

Не е трудно да си представим разбирателството между хората и участието на цялото работоспособно население при издигането на всяка нова къща. Това е основната причина за постигнатия синхрон между плетеницата от сложни “П”-образни или “Г”-образни редове и групи от къщи, които обуславят компактното килимообразно застрояване на селото. Отново и отново главна причина за наситеното и изключително функционално застрояване е недостигът от терен. Оскъден и стръмен, той е наложил диференцирането на жилищната среда в с. Ковачевица на три зони: зона на жилищно ядро, пояс от селскостопански сгради (плевни, хамбари и др.) около него и зона на обработваеми селскостопански площи. Тази структура на селото се е запазила за дълго, защото е била най-естественото и сполучливо решение за пълноценно съществуване на населението.

Ковачевските къщи, както въобще родопските къщи, са солидни каменни постройки, със специфична, майсторски изпълнена зидария. Технологията на градеж е много семпла: мозаечно подредени недялани камъни, споени с размекната пръст. Масивните зидове са изключително здрави и трайността им е проверена от столетията, а красотата на преливащата от топла охра до студено сива каменна мозайка е неоспорима. Тънките, патинирани от времето дървени кошаци, разделящи каменната зидария на хоризонтални пояси, внасят човешки мащаб и декоративна звучност на строгите каменни повърхнини. Ковачевските дюлгери са оставили своя неповторим строителен почерк и върху дървения скелет на покривните конструкции, прозорците, вратите, дървената еркерна облицовка и разбира се, върху семплия и лаконичен архитектурен детайл на интериора. Елементите на жилищния интериор са зависели от предназначението на всяко помещение. Влизайки в традиционната ковачевска къща, прототип на родопската, се минава най-напред през “сухия” двор, в съседство с който се намира “подника” (обор) в най-ниския регистър на сградата. При наличие на стопански етаж, обикновено развит на полуниво, до него се достига чрез голяма дървена стълба. Следващите един или два горни етажа са планирани да поберат многолюдните семейства. При първоначалния тип на изграждане, продължил да края на ХVIII век, големите фамилии са обитавали обширна обща стая с огнище, която имала функцията на спалня и кухня едновременно.

През ХIХ век структурата на родовите къщи претърпяла сериозна промяна след обособяването на отделните семейства в самостоятелни стаи с огнища. Интериорът се обогатява със специализирани помещения, които бележат нарастващата битова култура на кова- чевското население. Най-разпространените интериорни пространства са: “потон” (коридор-салон) с прилежащата към него стълба, изцяло изработени от дърво, чрез който се осъществява връзка с всич- ки други помещения, “водник” (място за съхранение на вода за битови нужди), “кьошк”, тоалетна, самостоятелни стаи с огнища и пещ, понякога включена към потона. Най-интересен и от съвременна гледна точка интериорен елемент си остава потонът. Ориентиран винаги към най-доброто изложение, той определя и визуално-пространственото решение на главната фасада на къщата, като се вписва и много ярко в ансамбловия тип на “братските” къщи. Различните архитектурни схеми на разположението на потона: надлъжна, напречна, симетрична и централно-напречна, определят и различията във фасадите на ковачевската къща.

Талантливите майстори не преставали да внасят разнообразие във всяка нова къща, като изнасяли допълнително едностранно, двустранно или тристранно чардаци с широки стряхи. Обогатявали и архитектурно-конструктивните елементи с интересни детайли по парапетите и дървените “стени-пердета” на стрехите. Пестеливото използване на т. н. “столарска” резба по тавани, врати, мансарди и възглавници на колоните видими отвън, е в пълен синхрон със строгия характер на интериора.

Пластичната раздвиженост на еркерите, изнесени над каменните фасади на Даскаловата къща, Сарафовата, Банговата, Урдевата и др. къщи, са образци на ранновъзрожденската родопска архитектура. Неповторими по въздействие и архитектурно-художествени качества са ансамблите на Дишляновата, Шумаревата, Пиларевата, Гюзелевата, Кюповата къща, както и голямата Шимарова къща. Всички те, както и останалите ковачевски къщи дължат стилната си завършеност на каменния покрив от красива мозайка от прочутите “тикли”, риолитни плочи, всяка от които е с различна форма, получена от ръчна обработка и с естествена природна патина. Без този автентичен архитектурен стил ковачевските къщи не биха били хармонично завършени като архитектурна цялост.

Големите строителни постижения на ковачевските дюлгери безспорно се коренят в професионализма, предаван като фамилна традиция, но и в обичайно-правните норми, спазвани от всички, които регулирали взаимоотношенията в гилдията, по отношение на йерархията, организацията, разпределението на труда и печалбата. Постепенното навлизане на наемният труд под формата на “надничарство” в дюлгерските дружини, в края на ХIХ век, е предпоставка за нов статут и йерархия в строителния еснаф. Известно е, че в с. Ковачевица се избирал управителен съвет от най-изтъкнатите майстори, който представлява лицето на дюлгерското съсловие пред обществото. Откриват се дюкяни за специализирани инструменти, а конкуренцията подтиква майсторите да си създадат таен език “мещровски” или “мещрогански” от типа на социалните говори, близък до брациговския и напълно неразбираем за непосветените. Запазените повече от 300 мещрогански думи и изрази звучат приблизително така: “Мищопията е борана от гура и друна” - което значи “Къщата е направена от камък и дърво”, или “Вепи една дзифура за мещрата” - “Дай една цигара за майстора”. Тази оригиналност в поведението на майсторското съсловие е напълно разбираема и оправдана за своето време, независимо че сега звучи много екзотично.

Историята, свързана с трудно взетото разрешение от турските власти за строителството на храма, превърната в местна легенда, разказва за известен ковачевски търговец, който успял да намери признание чак в султанския двор в Цариград като изкусен бръснар. Към него се обърнали съселяните му с молба за помощ, защото било невъзможно да получат разрешение за строеж от султанската администрация (Високата порта). Това сторил лично султанът, който издал и подписал ферман за строителството на ковачевската църква като благоволение и признание за таланта на ковачевския бръснар. Единственото условие било тя да не бъде висока, за да не се вижда отдалече. Затова строителите вкопали храма в земята и изпълнили условието, но запазили големите му размери във вътрешното пространство (дължина , ширина , височина ). За вдигането на този Божий дом се трудило цялото население и може би затова баш-майсторите са “забравили” да впишат имената си в паметен надпис върху стената му или може би ктиторите били толкова много, че е било трудно да се поберат на цяла стена? Църквата била завършена и осветена през 1848 г. Трикорабната безкуполна базилика “Св. Никола”, една от петте най-големи базилики в България е изградена по традиционната за Ковачевица строителна технология и материали, солидни каменни зидове и покрив, застлан с каменни плочи “тикли”. Взиданите високо в подпокривното пространство прозорци осигуряват добро осветяване на вътрешността на храма.

Огромен триредов иконостас, изцяло дървена конструкция с изключително красива царска двер с позлатена дърворезба посреща богомолците с респектиращото си великолепие. Сакралната мистика на храма се подсилва от подредените в три хоризонтални реда над седемдесет икони.