Ковачевица - връщане към историята

Автор на изданието и художествен проект:
проф. Михаил Енев

 

От тук можете да изтеглите оригиналният вариант на брошурата в .pdf формат - 2.31 MB.

Ковачевският архитектурен феномен
и природните забележителности в резервата

Природата е творец на всички творци
Гьоте

Ковачевската строително-архитектурна школа е упражнявала своето най-силно облагородяващо влияние върху близките селища в региона, в които също е запазена автентична възрожденска архитектурна среда. Обявени за паметници на културата като селищни комплекси или като отделни архитектурни обекти, селата Ковачевица и Долен, заедно със съхранената като природен резерват околна среда, представяват един цялостен неповторим културно-истори чески комплекс.

Село Лещен се намира в склоновете на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на 15 километра от гр. Гоце Делчев. Уникалните му стари къщи са разположени в многопластова перспектива по стръмните склонове и със своите богати ансамблови решения носят всички белези на ковачевския архитектурен стил. Най-голямата архитектурна забележителност е църквата “Св. Парашкева”, построена през 1833 г. Тя притежава рисуван дърворезбен иконостас и стари автентични икони. Килийното селско училище е открито през същата 1833 г., а в новобългарско училище то прераства през 1891 г. Около с. Лещен са разкрити уникални археологически обекти: в местността “Св. Атанас” - тракийски надгробни могили, а в местността “Зеленка” - останки от антично селище.
“Синия вир” е една от най-атрактивните природни забележителности по поречието на р. Канина. Величествената природна архитектура е изсекла в гранитните и гнайсови скали огромни каменни котли, изпълнени от падащата с грохот вода. Отраженията на великолепните скали, горите и небето върху кристалната планинска вода я оцветяват в изумрудено-зелен цвят, който дава името на местността “Синия вир”. Местността е природен планински феномен с неоценима естетическа и екологическа стойност. В чистите води се въди високопланинска пъстърва, а в околностите растат лечебни билки - риган, жълт кантарион, диви ягоди и др.
Природната забележителност “Козият камък” е уникално скално образувание с площ от около 300 кв. м в едноименната местност в землището на с. Ковачевица, на 14 км северно от селото. През 1976 г. местността е вписана в държавните регистри като “Природна забележителност” и е под закрила на закона за опазване. При направени през 1983 г. археологически експедиции са изследвани издълбаните още в древността 120 еднакви по диаметър и дълбочина дупки в скалното образувание. Разположени в определени геометрични редове, те са подобни на описаните в архео-астрономическата литература “дупки”, датирани от 3000 г. пр. Хр. в Европа, Русия и др. Древногръцкият философ и историк Херодот сочи именно Родопите (може би в този дял на планината) за вероятното място на прочутия Дионисиев храм, светилище на тракийското племе беси. Възможно е тяхната астрономическа култура да е била толкова висока, че да е позволила изработване на “звездна карта” върху скалните повърхнини, дело на жреците на бог Дионисий Сабазий. Тези научни хипотези привличат множество изследователи и туристи към интересната местност “Козият камък”, от която се открива невероятно красива панорама към прочутите “Каялийски скали” и към далечните върхове на Пирин планина на запад.
Връх Беслет е най-високата точка (1938 м надморска височина) на Беслетския рид в Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Този гранитен първенец е заобиколен от върховете “Малък Беслет” на югозапад, “Трите хвойни” на североизток, “Черен камък” на юг и “Козият камък” на югоизток. Върхът притежава сравнително равен терен с дължина 300 и ширина 80 м. От него се открива широка панорама към Средните Родопи с преден план “Скални връх - каялийски връх”, “Погледец”, “Пърдикон”, “Дренлий” и др. От източните му склонове извира Каялийска река. Билото му е покрито със средиземноморска нискостеблена растителност, а склоновете му са покрити с високопланински иглолистни гори от бял бор, смърч, ела, мура.

Параклисът “Св. Георги” спада към съвременните архитектурни забележителности в контекста на поддържане на местните строителни традиции. Построен е в красива местност от букови и борови гори, в близост с останките на разрушен през турското робство манастир. Изграден със средства и труд на жителите на с. Ковачевица (през 1995 г.), параклисът е посветен на “Св. Георги”. Външният архитектурен профил се отличава с подчертана семплост и привлекателна простота на архитектурните форми. Църквата е еднокорабна, с малка олтарна апсида, без иконостас, с олтарно пространство, повдигнато от нивото на наоса на храма. Цялото стенно пространство е изографисано като дарение от художника Никола Карамфилов и колеги. В цялостната иконография на храма доминират църковни събития, образи на светци и мъченици, канонизирани като български: св. Петка, св. Злата Мъгленска, св. Йоан Рилски, св. Симеон Самоковски, св. св. Кирил и Методий и др., както и една рядко изобразявана сцена от живота и историята на Зографския манастир в Атон: “Изгарянето на 26-те зографски мъченици от латинците.” В близост до параклиса през 2004 г. е издигнат монументален метален кръст като емблематичен християнски знак на местността, в най-високата видима част над селището.

Село Долен е типично високопланинско село (1020 м надморска височина), разположено върху югозападната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на 26 километра от гр. Гоце Делчев. Създадено от заселници, спасяващи се от насилствено помохамеданчване през ХVI в., то се споменава в турските регистри още в 1671 г. Върожденският архитектурен разцвет, съхранен и до днес, чрез 70-те къщи паметници на културата, го прави през 1977 г. “Културен исторически резерват “Долен”. Основните забележителности са родовите къщи, сред които най-известни са Ангеловата, Талповата и др., както и старата църква “Св. Никола”, построена през 1834 г. в комплекс с килийно училище. Върху иконостаса на тази църква са изрисувани икони от Георги Филипов, зограф от Дебърско, който по-късно се преселва и живее в Габрово. Най-интересни като възрожденски типи чни улични ансамбли са кръстовищата “Кавалите”, “Николовската чешма” и чаршийската уличка. Селото е известно в миналото с добре развитото си златарство и кираджийство, а понастоящем с животновъдство, тютюнопроизводство и дърводобив.

Село Рибново се намира на северозапад от р. Канина в подножието на вр. Беликовица. Природното обкръжение от просторни високопланински плата, ливади и тютюневи и картофени ниви определя изключителната пъстрота и живописност на пейзажа.

Историческият и архитектурен резерват - “Ковачевица” има реален принос в културно-историческото битие на България със своята автентичност и уникалност на архитектурен феномен. Запазването му в настоящето е принос и за бъдещото национално идентифициране на България в семейството на Европейските нации като страна с ясни граници на самобитна култура. Освен древните и антични исторически пластове, културната територия на България носи белезите на един различен от Европейския Ренесанс, който има непреходни черти. Архитектурната неповторимост на с. Ковачевица е един от образците на българската националност и култура, който заслужава да бъде защитаван, обичан и показван на света с достойнство.

На 17 октомври 2002 г. инициативен комитет от постоянни жители и собственици на къщи в с. Ковачевица организира тържествено честване и молебен за 90-годишнината от освобождението на селото от османско робство. Тогава се ражда идеята за създаване на сдружение, което да мобилизира усилията на всички, които оби- чат и милеят за селото, както и да търси източници за набиране на материални ресурси за запазване културно-историческото наследство и подобряване облика на с. Ковачевица като исторически и архитектурен резерват и осигуряване поминък на местното население чрез създаване условия за развитие на селски и културен туризъм. Един месец по-късно на 17 ноември 2002 г. е учредено Сдружение “Исторически и архитектурен резерват с. Ковачевица”, което е регистрирано от Благоевградския окръжен съд на 21 януари 2003 г. по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Като първа стъпка за постигане на целите си Сдружението в партньорство с Община Гърмен разработи и представи проект по Програма ФАР - “Развитие на културния туризъм в България”. Проектът бе класиран и сдружението подписа “Грант”, предвиждащ финансиране от Европейския съюз по тази програма на реставрационни дейности по възстановяване на калдъръмената настилка в центъра на селото, ремонт на покривната конструкция на църквата “Св. Никола” и пълна реставрация на сградата на основно училище “Йордже Димитров”, неизползвана и подложена от десетилетия на разруха. С реализацията на проекта ще бъде запазена за поколенията сграда - архитектурен паметник на културата: основно училище “Йордже Димитров” и адаптирания за предоставяне на туристически услуги и продукти информационен туристически център, исторически музей, художествена и фото-галерия и хотелска част. Проектът включва и конкретни дейности, свързани с популяризиране на селото, обучение на местни хотелиери, ресторантьори, планински вода чи и екскурзоводи, маркиране на туристическите маршрути и местни забележителности, съхраняване и популяризиране на автенти чния фолклор в региона. Членовете на сдружението са уверени, че с предлагането на тези нови туристически продукти, както и бъдещата си дейност по запазване и подобряване облика на Истори- ческия и архитектурен резерват с. Ковачевица ще допринесат за развитието на селския и културен туризъм в с. Ковачевица и региона и ще ги превърне в желано място за отдих и туризъм.

 

 

© 2004, Сдружение “Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица”, Всички права запазени